Митозата е универсална форма на размножаване на еукариотните клетки. Тя се предшества от период, наречен интерфаза, по време на който се удвоява количеството на ДНК, синтезират се белтъци. Протичащите през интерфазата процеси, чрез които клетката се подготвя да се раздели митотично, и осъществяването на митозата образуват т. нар. митотичен цикъл. Митозата заема 5-10% от митотичния цикъл. Продължителността й зависи от типа на клетката и от условията на външната среда.
Биологичното значение на митозата е образуването на генетично равноценни клетки. В резултат на митозата от една майчина клетка се получават две дъщерни клетки с еднакъв брой хромозоми, равен на броя на хромозомите в майчината клетка. Митозата протича в четири последователни фази: профаза, метафаза, анафаза и телофаза.
Профаза
Хроматиновите нишки се превръщат в хромозоми. Техният брой е чифтен и видово специфичен. В цитоплазмата се изгражда делително вретено, което има два полюса. Разрушава се ядрената мембрана и ядърцето.
Метафаза
Хромозомите се подреждат в екваториалната част на клетката. Всяка хромозома се залавя за нишките на делителното вретено чрез центромера си.
Анафаза
Нишките на делителното вретено започват да се скъсяват и да придърпват хромозомите към полюсите на клетката.
Телофаза
В областта на полюсите хромозомите се събират, започват да се деспирализират и постепенно се превръщат в хроматинови нишки. Делителното вретено изчезва. Цитоплазмата се разделя. Възстановява се ядърцето и ядрената мембрана.