Устройство
В живите клетки много рядко клетъчната мембрана е незащитена.
Обикновено върху нейната външна повърхност са разположени молекулни агрегати на различни вещества.
При клетките на растенията и бактериите такива вещества образуват здрава клетъчна стена, а при животинските клетки- мека, желеподобна покривка, наречена гликокаликс.
Във всички случаи основен компонент на покритията са разнообразни въглехидрати.
Гликокаликс има всеки тип животински клетки, но различно развит.
Силно развит гликокаликс се среща например в епителните клетки на тънкото черво.
Върху външната повърхност на животинските клетки се намира слой от въглехидрати.
Молекулите на въглехидратите са свързани с мембранните белтъци и липиди, образувайки съответно: гликопротеини и гликолипиди- молекули на гликокаликса.
Функция
Гликокаликсът изпълнява двойна функция.
От една страна той слепва клетките от един тип или ги прикрепя към други външни структури(например колагенови влакна).
От друга страна той участва в клетъчното разпознаване, съдържайки молекулни “отпечатъци от пръсти”, типични за всеки клетъчен тип.
А от клетъчното разпознаване зависи какъв ще бъде клетъчният отговор в рамките на клетката и организма като цяло.